Manny
Author38 books15.3k followers
Manny had liked The Book of Everything so much that he decided he would read it in the original. He ordered a copy. "But you don't know Dutch," said his friend. "I don't care," said Manny. "It'll be like when we went to to Ireland," said his friend. "Or when we went to Turkey. You bought an Irish grammar and a Turkish grammar, and after we came home you never looked at them again." "We'll see what happens this time," said Manny. The book arrived. Manny opened it and started reading. It was very difficult. Sometimes there was a word that looked like Swedish, and sometimes there was a word that looked like German, but mostly it looked like Dutch. "Shouldn't you be using a dictionary?" asked his friend. "I don't believe in dictionaries," said Manny. He carried on reading. After a while, he noticed that a lot more of the words were like Swedish or German. You had to squint at them in the right way. "I'm starting to enjoy it," said Manny. "There's often a sentence or two I can understand." His friend opened the book. "What does that mean then?" she asked, pointing to the words at the top of the page. She was quite surprised when Manny told her. Now Manny could sometimes understand whole paragraphs. He wondered why it had seemed so hard at first. It was just a strange mixture of Swedish and German spoken with a Dutch accent. He could hear the author's voice, and it was a beautiful voice. "You seem to be having fun," said his friend. "I am," said Manny. "This is a very good book. It makes my head hurt a little, but it's worth it."
- children german-and-dutch not-the-whole-truth
Neva
Author54 books578 followers
Божествена. * * * "Тогава ръката на баща му внезапно замахна и зашлеви майка му по бузата. Тя се олюля и пусна Томас. "Когато боят най-сетне приключи и баща му му позволи да вдигне гащите и панталона върху парещото си дупе, Томас осъзна, че Бог е избит от мислите му завинаги." "– Какъв всъщност искаш да станеш, като п��раснеш? – попита го дамата. "От време на време Томас вдигаше очи от книгата и надничаше към госпожа Жасмин. Когато се смееше, от устата към ушите й тръгваха весели бръчици. Главата й кимаше, сякаш казваше “Да! Да! Да!”. А косата й неусетно се бе сдобила с две плитки с панделки. В първия момент Томас не повярва на очите си, но изумлението му не продължи дълго. Той откри, че госпожа Жасмин не е стара дама, а поостаряло момиченце. Току виж скочила от стола и грабнала обръча!" “Чух иглата да пада – написа Томас в “Книгата на всички неща”. – Издаде такъв звук, сякаш някой пищеше в далечината.” "– Само нехранимайковците и женчовците искат да бъдат щастливи – добави баща му. – Животът е борба! "Томас виждаше неща, които другите не виждаха. Не знаеше как – просто си го можеше. Зърна баща си през стената. На бюрото. Сам. Томас усети странна болка в корема. Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие."
"На прозореца две врабчета надуваха пискливи тромпети, без да знаят, че днес е неделя."
На небето ангелите закриха очи с длани и захлипаха, както правят винаги когато някой мъж удари жена си. Над земята се спусна дълбока тъга... Томас чу шамара по меката буза на майка си."
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна се и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
Всички лели и всички приятелки на госпожа Жасмин го порицаха с поглед, сякаш е пръцнал."
Manny
Author38 books15.3k followers
"Have you read The Book of Everything?" asked Sarah. "You might like it." Manny said that he didn't usually read translated books. But he politely opened it and read the first page, and then the second page. Pretty soon he had read a whole lot of pages. He tried to imagine what it sounded like in Dutch, and he could almost hear the words. "Shouldn't you be working?" asked someone. "I've almost finished," said Manny without looking up. He wanted to find out if Jesus would stop Thomas's father from hitting his mother. It didn't look too good, but sometimes Jesus can surprise you. He is a very tricky person.
- children parody-homage transcendent-experiences
Невена Дишлиева-Кръстева
Author38 books283 followers
Иска ми се тази книга да стигне до всеки човек на земята. Тя дава кураж. Има начин да съхраниш себе си, въпреки всевъзможните грозни проявления на насилието. Има начин да се изправиш срещу насилника. Спасението може да е във вътрешния ти свят, превърнал се във втора реалност. Може да е в обожанието към едно момиче - с недъг, видим за всички други, но толкова неважен за теб (с кожен крак, който "скърца" и "тъжна ръка" - защото няма пръсти, само едно кутре). Може да е в разговорите с "Исус" (всъщност със себе си), които те откъсват от моментите на страх и болка (и в книгата са съвсем реални, равноправна част от действието, по никакъв начин не са маркирани като случващи се "извън"). В музиката, която зажужава в ушите ти, за да те затвори в спасителен балон. В книгите и в онази къща на жената, която всички наричат "вещица". В околния свят, който съвсем физически откликва на настроенията ти. Всичко това те прави по-силен, помага ти да изправиш глава ден след ден. Всяка случка в тази книга е разказана майсторски, уж простичко, а те кара да осъзнаеш повече, отколкото би ти се искало.
Истинският герой за мен не е протагонистът Томас, а Марго, сестра му - сестрата, която привидно не присъства; която вечно си тананика нещо; която задава уж случайни въпроси и е "глупава като гъска". Но всъщност следи всичко и отдавна. Човърка вътре в себе си и знае. Докато настъпва моментът да скочи и да произнесе най-силното, преобръщащото изречение: "Мама и Томас са добри... а ти не си. На теб приличам. И аз като теб не съм добра".
За превода: вълшебна Мария Енчева! Толкова богат език, толкова точно намерени думи. И емпатията й, от която българският текст пулсира.
За илюстрациите: вълшебна Люба Халева. Всеки път, когато ми се приискваше да си почина от текста или да преглътна буцата в гърлото (защото насилието има болезнено остри ръбове, усеща се физически), потъвах в илюстрациите. Невероятен усет за атмосфера, за епоха, за превръщане на невидимите придихания между думите в образ.
Благодаря!
Cheryl Klein
Author7 books845 followers
I edited this book, so I'm completely biased here, but it is amazing. The facts are that it is a magic-realist atheistic translated novel set in the Netherlands post-World War II, featuring domestic violence, a protagonist who has visions, the disappearance of God, and Jesus Christ as a minor character (he's judged to be fairly useless). The truth is that it is the story of Thomas Klopper learning to be happy. It is certainly not for everyone, but it is fearless and marvelous, and its happy ending almost makes me cry every time I read it. I am so, so proud to have been involved with publishing it.
- edited-or-worked-on-by-moi
Кремена Михайлова
617 reviews209 followers
Книга – ключ. „А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът.“ Няма лесно видими зверове.
Няма чисти зверове.
Леко подобна книга (само обща тема – насилие в семейството) четох за възрастни неотдавна (Пер Петершон). Но ми е интересно и деца как биха възприемали тези въпроси (чрез привидно детска книга разбира се).
„До гуша ми дойде! Дотук…“
Подобни причини за слабост, изразена в агресия:
„Крие се зад широкия гръб на Бог като някое подплашено дете…“
„Само нехранимайковци и женчовци искат да бъдат щастливи – добави баща му. – Животът е борба!“
„Надявах се, че седи на колене до прозореца, за да размишлява – написа Томас в своята „Книга на всички неща“. – А не за да се моли със затворени очи.“
„Страхуваше се най-вече от шегите.“
И вечни спасителни устои:
„Силен си, защото си мил.“
„Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие."
„Не го гледаше гневно, нито мило. Просто го гледаше.“
„Майка им също се изправи…“
И също вечните, мощните:
ХУМОР!
Музика. ИЗКУСТВО.
Общуване; приемане. РАЗСЪЖДАВАНЕ.
И: Марго. МАРГО!
„Та-ра-ра-ро, та-ра-ра-ро…“
(* Госпожа Жасмин не е норвежка!;)
** Доста силно ми въздейства илюстрацията на стр. 113)
E.H. Alger
Author4 books18 followers
I went out and bought 'The Book of Everything' after reading a review in which it was described as virtually the most perfect little book ever written. Amazingly, I wasn't disappointed. It is an exquisite little miracle. It might be written for children but I defy any adult not to be moved and uplifted by it. I've read it several times now and have fallen in love each time. It is astonishing that such a slim volume (it probably doesn't take much more than an hour to read) can contain so much - marvellously drawn, fully rounded characters and a complete, profound message about what it is to be alive and human.
Bregje
311 reviews42 followers
I read this for the first time when I was around ten. I remember liking it, but this impacted me a lot more when I read it again when I was 20. The writing is pretty simple and yet it tells such a powerful story. I know for sure that I will reread this many times.
- 100-pages-or-less books-i-own childhood
Bistra Ivanova
849 reviews208 followers
За моя изненада книгата всъщност наистина много ми хареса. Изключително сладък, смел, красив, вдъхновяващ начин да бъде разказана една грозна, нечестна, груба, лоша история. Толкова много красиви малки смешки, детайлчета, намигвания има между редовете, толкова добрина и човечност. Чудесен превод. Дори красиви картинки. Честно казано, картинките бяха най-голямото ми притеснение, защото от години съм фен на Joanna Concejo , преследвам нейните книжки в цяла Европа, имам най-добрите и стилът на Люба Халева тук е мееееко казано силно повлиян. Но! Илюстрациите тук прекрасно кореспондират с историята и ми харесаха. Накратко: браво на целия екип на книгата и я препоръчвам силно!
- fiction picture-books
Belinda
1,331 reviews211 followers
4,25 sterren - Nederlandse hardcover 🌸🌸🌸 gouden griffel winnaar
- griffel-boeken kinderboeken
Maria Yankulova
866 reviews358 followers
Прекрасна и задължителна е “Книга на всички неща”!. Една от онези истории, чийто прочит отлагаш, но знаеш, че няма как - трябва да прочетеш! Иска ми се всички да прочетат “Книга за всички неща” и “Втора кожа” на Катерина Сто��кова-Клемър, защото е нужно! Един баща бие жена си и сина си като се крие зад религията… Една дъщеря отказва да търпи повече… Художественото оформление на Люба Халева е божествено и превръща прочита книгата в уникално преживяване.
Едно момче мечтае, когато порастне да е щастливо
🖤🖤🖤
- жанет-45
Nevena
Author3 books215 followers
Много мила, топла детска книга. С това графическо оформление физическото тяло е произведение на изкуството.
Деница Райкова
Author87 books233 followers
Read
July 19, 2017От доста време не ми се беше случвало подобно нещо с книга.
Вчера приключих с "Книгата на всички неща" от Хюс Кайер. И останах ... безмълвна.
Не, всъщност не безмълвна, защото около мен нямаше никого, с когото бих могла да говоря.А и да имаше, едва ли щях да мога. /Също като Томас./ Не безмълвна, а .. ето, пак търся думата. Каква? Вцепенена? Потресена? Е е и това. Тази книга ме остави с чувство, което не може да се опише.
Пожелах тази книга от мига, в който научих за съществуването й. Заради много неща - корицата /да, колкото и да не е за вярване/, резюмето отзад, първото изречение от едно ревю, което прочетох за нея. Честно казано, не помня дали тогава прочетох целия текст на ревюто или спрях, защото вече бях решила, че искам книгата.
Когато книгата вече беше в ръцете ми и я отворих, първата ми мисъл беше: "Каква красива книга". И бях подготвена именно за това - за една красива книга, една красива история.
Дори когато прочетох, че всъщност историята разкрива едно от лицата на домашното насилие, пак не бях подготвена за това, което ме очакваше между страниците. Това, в края на краищата, дори в България вече не е нова тема и не очаквах изненади. Но истината се оказа много по-трудна за възприемане.
Семейството на Томас Туп е наглед обикновено - две деца, майка, баща. И именно тук, именно с бащата, започва онова в историята, което смразява читателя. Един фанатично религиозен баща, който, заслепен от "вярата" си, отказва да види каквото и да е друго - сина си, който си е създал собствен свят и си е съчинил настояще, което има много малко общо с действителността, дъщеря си, която е "глупава и ходи в гимназия", съпругата си, която трябва да го моли за елементарни неща като средства за домакинството. Баща, който в своята фанатична религиозност всъщност е забравил какво означава любов към ближния и смята, че със суровото си държание показва предаността си към Бог.
А Томас... Томас е едно малко смело момче. И някак успява да намира красота там, където другите виждат отблъскващото - в "скърцащия" крак и "тъжната ръка" на Елизабет, в дома на "вещицата" госпожа Жасмин.
Нищо в тази книга не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Всички се преобразяват пред очите ни - малкият Томас, който винаги е убеден, че заслужава наказание и сам носи на баща си инструмента на това наказание, "глупавата" Марго, която всъщност през цялото време прикрива вътрешния си бунт, за да го отприщи в най-подходящия момент, смирената преди това майка, която най-после успява да реши, че няма да поеме и един удар повече, и пак Томас, винаги Томас, който надмогва страха си.
За какво се разказва в книгите? - това пита Томас в началото. И когато затваряме "Книгата на всички неща", ние стигаме до изненадващ отговор. Че в книгите се разказва за това, което ние решим да видим и да разберем от тях. Книга, в която се говори за насилие, може да "каже" на един читател, че насилието е нещо нормално, щом и други прибягват до него. Но същата тази книга може да накара друг да се опълчи или поне да презре всяка форма на насилие, защото насилието никога не е било, не е и няма да бъде решение за каквото и да било.
Книгата не завършва с пълна "победа" - очаквах малко по-друго поведение от бащата накрая, - но това само прави нещата по-реалистични. И все пак - все пак - дава надежда, че промяната е възможна.
Прочетете я. Тя може да направи всеки по-човечен.
- owned-books
Moira Macfarlane
745 reviews89 followers
Elke keer maakt het weer indruk, onuitwisbaar. 'De engelen in de hemel sloegen hun handen voor hun ogen en snikten het uit, want dat doen ze altijd als een man zijn vrouw slaat. Een diepe treurnis daalde neer op aarde.
[...]
God zweeg in alle talen. De engelen probeerden hun tranen te drogen, maar hun zakdoekjes raakten zo doorweekt dat het zelfs in de woestijnen begon te regenen.'
- favorieten literatuur
Tucinkata
242 reviews
" - Колко много книги имате! За какво се разказва в тях?
- Божичко! - възкликна госпожа Жасмин. - За какво се разказва в книгите ли? Ами за всичко на тоя свят. Обичаш ли да четеш?
Томас кимна.
- Почакай - рече госпожа Жасмин и се изправи. - Може би имам нещичко за теб.
Тя се отправи към една от библиотеките.
– Какъв всъщност искаш да станеш, като пораснеш? – попита го дамата.
– Щастлив – отговори Томас.
Тя му се усмихна се и отвърна:
– Адски добра идея. А знаеш ли къде започва щастието? Там, където свършва страхът."
Sue Cowing
Author3 books17 followers
I have lent or given this book to almost everyone I know who reads. It's the outstanding book I have read since the millenium. Brief but unforgettable for its characters, its humanity, its language. Apparently author Kuijer is very well known and liked in Europe, but this is the only one of his books translated into English.
Pavle
462 reviews173 followers
Dečija knjiga koja ima začuđujuće hrabar kraj, vrlo nekako evropski, kontemplativan, koji uspeva da zaokruži inače relativno mlaku priču u celinu. Imam nekih problema sa odabranom tematikom, no hajde da ne budem baksuz, ipak su praznici i u sat-i-po čitanja ove knjižice sam prilično uživao. Srećna Nova godina svima! 4-
- šalala-ya-i-ya
Lalagè
999 reviews68 followers
Mooi boek waarin de vrouwen en kinderen sterk zijn!
Книжни Криле
3,262 reviews181 followers
Ако сте имали щастието да прочетете нещо на нидерландеца Хюс Кайер, то най-вероятно вече сте прочели и всички останали негови книги, до които сте се добрали. Чисто и просто така действа неговото писане. Първата ни среща с книгите му бе „Заедно завинаги, амин!” (изд. „Ергон”) и тя ни бе напълно достатъчна за да обикнем автора и да го наредим сред фаворитите си. Защо? Ще разберете малко по-нататък. Сега обаче няма да говорим отново за тази първа среща, а за последната. „Книгата на всички неща” (изд. „Жанет 45”) ни остави без дъх във всяко едно отношение – от топлия, но безкомпромисен наратив, през майсторския превод на Мария Енчева до уникалните илюстрации на Люба Халева. Българското издание е самото савършенство. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Belinda Vlasbaard
3,364 reviews82 followers
4 sterren - Nederlandse hardcover Dit boek is eigenlijk een boek voor de jeugd maar dit vinden volwassenen zeker ook mooi. Ik in eider geval wel. Zo mooi dat ik verschillende exemplaren aan verschillende mensen kado heb gedaan. Guus Kuijer schrijft zo prachtig, geen woord teveel, mooie beelden. Ik was diep ontroerd door de ogenschijnlijke eenvoud van het boek en de kracht van het verhaal.
- in-bezit kinderboek naar-miriam
Viktoria
Author3 books97 followers
Томас виждаше неща, които другите не виждаха. Не знаеше как – просто си го можеше. Зърна баща си през стената. На бюрото. Сам. Томас усети странна болка в корема. Първо реши, че е глътнал хипопотам, но миг по-късно осъзна, че това е съчувствие.
Elena Petrova
147 reviews7 followers
Мислех, че сърцето ми е закоравяло, но се просълзих, когато засвири Луис Армстронг. За илюстрациите нищо няма да кажа, страшен фен съм на тази жена!!!
Zhuki
46 reviews12 followers
Якщо коротко - то це одна з найсильніших книг, які я коли-небудь читала (а читала я її вже двічі).
.
Якщо детальніше, то варто почати з персони автора, наразі ще маловідомого українському читачеві, оскільки це перший переклад українською книги Ґюса Кейєра. Проте у світі це вже дуже знаний письменник, який отримав премію Астрід Ліндґрен, найважливішу премію в дит.літі.
.
Повість "КНИГА ВСІХ РЕЧЕЙ" - сильна своїм посилом, який так чудово замаскувався у легкий стиль викладу. І як на мене, це ідеальне поєднання.
.
Щодо ж до змісту, то це повість про 9-річного Томаса, який мешкає в Амстердамі, у релігійній родині, із доволі суворим батьком. І саме його очима читач бачить реальність життя, яке насправді ніколи не буває рожевим. І саме завдяки Томасу, як не парадоксально, відкривається таки світла сторона життя - попри все, що відбувається в його домі.
.
У мене з цією повістю дуже особливі і особисті стосунки, і насправді хочеться якнайменше розповідати про сюжет, бо сенси відкриваються лише під час читання, осмисленого і зануреного.
.
Це читання точно почне змінювати хід ваших думок, почне вводити вас у некомфортну зону занурення в себе, занурення у своє дитинство, занурення у справжнє життя.
.
Але зізнаюся, я якнайбільше боюся цими словами відлякати когось від читання, бо насправді вважаю, що не прочитати цю книжку - це багато втратити!
.
Дуже сподіваюся, що український читач її оцінить!
Olga
195 reviews14 followers
The heartbeat becomes uneven when Margot starts singing at the dinner table, and the lump grows in the throat when Thomas gets a wooden spoon and goes upstairs. With all my consciousness, I am trying to convince myself that this story is not a scary one, but it brings enough fear for me to go back to every other sentence and reread it hoping it may change.
I believe in the importance of discussing such topics as domestic violence in children's literature, and in the importance of doing it in the most accurate and delicate way. Here the author not only shows the way of coping with a fearful situation, but offers a way of fighting it by staying brave. This advice may seem naïve and insufficient to change a thing, but examples of fearlessness given in the book make it more effective. Nine year-old me could have had a happier time had she read this book.
- children-books
Demet
Author5 books38 followers
Children are sacred. They are innocence, beauty and wonder. Thomas is all of these things and more. He sees things no one else can, like the angels crying for his mother every time his father beats her. His heart is so big it leaps off the page and becomes a part of yours. A beautiful, heartbreaking and magical book.
Vivian
Author6 books81 followers
Wonderful children's book with a very intriguing storyline about God, acceptance and developing yourself. Lots of interesting characters and it really made me think about how kids see religion. Still thinking a lot about the ending, and really fascinated by the depth of the story. Amazing.
Zuzulivres
399 reviews107 followers
Veľmi silná a emóciami nabitá kniha.
- 2019
Iris
51 reviews163 followers
6 out of 5 stars. Yes, it's that good. Before I say anything else, can I just mention that this is, easily, among my favourite reads of this year and may very well make it to the favourite books of all time list. I mention this to prepare you for lots of gushing going on in this post. But, mind you, it is well-earned. The Book of Everything is the story of a boy called Thomas. Thomas knows what he wants to be when he grows up: he is going to be happy. But he also knows that that’s easier said than done. Especially when you grow up in a household with a father who beats your mother and you. Thomas knows it might take a while before he finds happiness. In the meantime, he records everything he finds of note in his “book of everything”. These are small things, things that sometimes no one else can see. For example, he sees the magic of his neighbour Mrs. van Amersfoort and her efforts to help Thomas. He is struck by the beauty in a girl called Eliza, who has an artificial leg. And he sometimes talks to Jesus during the evening’s prayer. I hardly know where to begin writing about this book. This may sound silly, but having read the book, and rereading that plot summary, it makes me feel all sentimental. The plot summary may sound deceptively simple, and also rather weird, or perhaps a little bit funny. And that’s exactly what makes this book so strong. It is deceptively simple. Just look at the idea of knowing that you want to be happy when you grow up, and imagine a child saying that instead of wanting to become a fireman or any other particular occupation; the thought of wanting to be happy is touching, and sweet, and also tinged with sadness. That is what this book does, it takes a difficult situation, and convincingly illustrates the difficulty, cruelty, and sadness of it, but manages to make it wonderful to read about at the same time, because it does end on a cheerful note. Guus Kuijer needs few words to set a scene, to evoke feelings, and to make you long for a particular unfolding. By page two you feel as if you are familiar with the situation: He heard his father coming home and thought, “It is half past five and I still don’t know what my book is about. What are books about, anyway?” There is your set up: a sister who is silly, a mother who is afraid of her husband but secretly has her own views, a father who is strict and overbearing and all of this in the name of his belief in God, and Thomas, who is lost and hopeful and torn and wonderfully easy to identify with. But of course, things are not all as simple as that. And that is what I loved about The Book of Everything. Even though it is only a 117 page novel, every of the above characters is allowed to show more than one side of him or herself, and with that they are allowed to grow. Thomas soon finds out that Margot is not all that silly, and his Mother may just need a little push to flourish, and his father is overbearing but also scared. And Thomas? As he is told by Mrs. van Amersfoort, “[happiness] begins with no longer being afraid.” And that is exactly what Thomas learns to do, by accepting and appropriating help and tools offered by those around him. And the wonderful thing is watching Thomas see, appreciate, learn, and grow. Among all the things I loved about this book was the fact that it offers so many strong women in its narrative. I admit it felt a little empowering to have women and girls just be regular persons, but also provide support to those around them. I also loved that you see Thomas try, and that he sometimes stumbles, and that he is sometimes wonderfully naive or a little bit too young to understand certain things. That he is allowed to feel lost, but also to persevere. Thus, this is not only the story of strong women, but also that of the abilities of children. There is one reason why this book may not be for everyone, and that is the way in which Christianity appears in this book. Thomas talks to Jesus, and there is little reverence about it. Jesus tells Thomas to “Just call me Jesus.” Thomas sometimes questions God, that is, the God of his father, the one he considers violent, oppressive, and abusive: of his family, of women. During one of their talks, Jesus tells Thomas that he and his father have been on the outs since he had him crucified. As Guus Kuijer mentions in his introductory note, which chronicles the presumably fictional meeting with the older Thomas who’d like to recount the story of his younger self, the story can be considered irreverent or disrespectful. But, as Mr. Klopper explains to him: an unhappy childhood will make you irreverent. I personally appreciated how Guus Kuijer handles the question of faith in this book. He questions the abuse of faith: he shows Thomas doubting God when he hears his father beat his mother. But he also shows how Thomas finds strength in his own interpretation of the Bible: the inspiration he finds to challenge his father in the story of the Ten Plagues in Exodus, and how his talks with Jesus stand in for a grounded parent unit providing support. Thomas may have little use for talks with Jesus, by the end of the book, but the big category of “faith” is never rejected outright. Instead, it shows how one might lose it because of its abuse. And The Book of Everything is also the story of having that more oppressive form of belief (which is something else than saying Christianity equals oppression) replaced by a faith in love and compassion (whether it be based in religion or humanity). As you might have noticed, I cannot quite talk about this book without becoming sentimental. It is layered enough to want to talk about every single character arch, and every single occurrence. But the thing is, I can’t do that as yet. The book simply became too precious to me while reading it. By the end of the story, I had tears in my eyes. The book reflects such trust in humanity and love and friendship. It is so perfectly executed. This is definitely one of those books that I want to own and keep on my forever and ever shelf.
[Review originally posted at Iris on Books]
He asked this question during dinner.
“About love and things,” giggled his sister, Margot, who went to high school and was dumb as an ox.
But Father said, “All important books are about God.”
“They are about God as well as about love,” said Mother, but Father glared at her so sternly it made her flush.
“Who reads books in this family?” he asked.
“You do,” she said.
“So who should know what books are about, you or I?”
“You,” said Mother.
“When I grow up, I’m going to be happy,” Thomas thought, but he didn’t say it out loud. He looked at his mother and could see that she was sad. He wanted to get up and throw his arms around her, but he couldn’t do that. He didn’t know why, but it was simply not possible. He stayed where he was, in his chair.
Katarína
74 reviews16 followers
Tato utla knizocka je uplne ina akoby sme podla jej obalky mohli ocakavat. Bola tak smutno-krasna, uplne ma ocarila. Velmi sa mi paci, ako spisovatel kombinuje mozny skutocny pribeh s fantaziou, s nabozenskymi predstavami a vierou. Vystizne podal obraz, aky sa nam casto nenaskytne a mozno o nom ani nevieme, ci nechceme vediet/vidiet. Sama som citila zimomriavky, co by som vobec pred citanim knizky nepredpokladala. Velmi vydarene dielo.
Paula
582 reviews90 followers
Dit boek lag bij mijn kinderboeken in een doos op zolder. Best mooi.